Няма време. Обичайната реплика за всеки човек, но е леко нелогично, когато си само на 17 ^^. Но все пак си е така - времето е дефицит, мързелът е голям, борбата става все по-жестока. И все пак успях да надвия себе си и две седмици след последната публикация да си седна на д-то (слава богу, вече не чак толкова насинено от иглите) и да споделям впечатления и след края на веселия си наркомански период.
Мога да споделя, че се запознах с един образ, който ме нерви изключително много. Предполагам, че най-вбесяващото в него е, че сарказмът ми така и не го подразни, а даже го възхити. Ще направя малко реклама на труда, с който се занимава той. Не защото смятам, че ще излезе нещо, а за да кажа, че единствената L'âme immortelle съм аз, въпреки, че умникът се опитва да ми припише заслугата за това кръщавайки целия си проект "Саркастичната критика на безсмъртната душа" и за моя радост (т.е. за да не го съдя) подписва всяка част с псевдонима ми, при това неграмотно. (добре де, един от тях ^^).
Истината е, че с нетърпение чакам творението да блесне пред музата си (моя милост) в завършен вид, за да мога да дам една хубава саракастична критика на саркастичната критика. Истината е, че връщането на училище седмица преди ваканцията ми дава апетит да предъвквам с все по-голяма наслада всеки, който реши да се прави на моя лека закуска.
Но като цяло (въпреки, че леко се стресирах от последнире редове) аз съм кротък, симпатичен и невредящ на никого човек (стига да съм на снимка) и най-разумното е да ме оставите с ветрилата ми, с бомбето или поне под очилата, защото всичко останало е грубо навлизане в личното ми пространство. И от хубавите стари приказки на всеки юнак му става ясно какво се случва след влизането в пещерата на ламята. Е, осъвременето го малко, придайте вкус на ситком, а физическите белези сведете до няколко одрасквания до кръв (за психическите не говорим) и ще разберете какво приключение е (за любители на силни и не чак толкова силни усещания) да ми се навлезе в аурата.
Ако някой все пак е изтърпял да изчете всичко това (Пламене, какиното, не се съмнявам, нали все пак се говори доста за теб) ще помоля да се намери един добросъвестен да се заеме да ме удари с нещо тежко по главата, а за предпочитане и по пръстите...(добре, че това е толкова старо, че никой няма да се сети от къде е изплагиатствано ^^)
///Има незавършен вид, знам. При първа възможност ще сложа заплануваната за тук картинка...в зависимост, кога опацията ще ми бъде отново достъпна ^^ Мерси за търпението на (липсата на) читателите ми.///
вторник, 22 април 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Ще ти се да няма ;) Тухла четворка как ти се струва? Ако не става, може и пакет от няколко жълти павета взети от булеварда пред Народното събрание Не, че имат някакви по-специални свойства, но поне ще се фукаш, че са те фраснали с подобно оръжие ;) На мнение съм, че ако някой те нерви заради непромокаемата си броня спрямо твоя сарказъм, то може би ще стане приятел от него ;)
И да, знам, че си кротко, симпатично и невредящо никому същество. Поне така изглежда през розовите очила, които живота определено е имал удоволствието да ми предостави и поне докато някой не вземе да ми ги почупи, което е възможно и да стане някой ден ;)
Публикуване на коментар