вторник, 8 април 2008 г.

Рокади разни...

Нях, толкова съм развълнувана от деня, че просто няма как да си посветя страничката на философски размисли. Препоръчвам никой да не чете по-надолу поради една възможност да доскучая...забелязала съм, че нещата, които ме впечатляват отегчават много други...

Като например едно плуващо куче...тази сутрин се връщам от инжекция, заставам си на спирката с надеждата автобуса да се появи преди да съм брадясала, хвърлям умилен поглед към градския канал (опа, Тунджа...га' е било 33 даже е била /почти/ плавателна) и се радвам на пълноводието (по никое време) и на плуващите пластмасови шишета и найлонови торбички, когато съзирам едно рижо петно, на което не му е там мястото... Не ми остана нищо друго освен да прехвърля наум противопоказанията на всичките си лекарства и след още едно вторачване да си прибера мандибулата и да заключа: това наистина беше куче...

Технически погледнато сигурно все още е, защото след като прецапа половината река се изкачи на едно островче, поотръска се, поогледа се, повъртя се и продължи...преплува все пак. И точно тогава дойде автобусът...не че имаше интрига за проследяване, но какво ли е станало все пак?

Но да оставим анималистичната следа...получих информация, че на една писмена работа по литература (същата, на която очаквах тройка) имам петица. Е, да, когато човек има 30 минути за интерпретация на произведение на Яворов не може да се очаква много. Майка ми изрази чувствата ми по-добре от мен с развеселена физиономия и констатацията, че за 30 минути не можеш да го препишеш, а какво остава да се измисли ^^. Ето един пример за случай, когато дете се гордее безумно много с родителя си...но и това е друга бира...

Съжалявам, че така грубо скачам от тема на тема, но се втрещих как може човек да изчезне само за пет учебни дни и изведнъж от нищото, в средата на втория срок да цъфне нова съученичка... Предполага се, че няма да се усети голяма разлика, дали ще бъдем 28 или 29 не е важно. Кого залъгвам, оставаме си най-големия клас, най-невъзможния и с дисциплина някъде под нулата...дори и новото момиче да е най-примерната пак едната птичка няма да направи пролет.

Така става тук - нещата се раздвижват за няколко дни и а-ха всичко да тръгне по старому, когато пак се случва нещо... Францулята биха казали "C'est la vie!". А аз избягвам да се спирам на едно място, дори и за да потвърдя, че все още дишам...кой знае дали няма да изпусна нещо важно...

2 коментара:

Bla каза...

Инжекция, последвана от (халюцинация на) плуващо куче? Вземи мерки! :D

L'âme immortelle каза...

Не беше халюцинация...халюцинирам само с температура над 39.5 и то най-вече паяци ^^