Всичко започна като по филмите, още когато се запознахме на концерта и само след едно кафе и най-дългата разходка за първа среща ти реши да ме изпратиш...
Помниш какво ти казах тогава за проклятието, но съм сигурна, че не ми повярва. И никога не съм ти казвала, но когато заваля се притесних за теб. Още тогава.
Помниш ли следващата ни уговорка? Срещата, на която така и не дойдох.
И това не знаеш, но вечерта преди срещата ни, докато се приготвях за лягане в хотела мислих за теб, за това, че не съм срещала втори такъв. Дневникът ми не беше с мен и оставих бележка с мисълта за теб, бележка от хотелско тефтерче, която още пазя някъде...Така или иначе не срещах друг като теб. За почти трите години, от които си в живота ми не се намери друг, който да ме разсмива, утешава, подкрепя (когато реши ^^) като теб. Друг, който да държи на мен толкова колкото теб. Знаеш, че ме промени и явно е към добро, защото през тези осем месеца съм щастлива както никога не съм била.
Няма да минавам през всичкото време, казах ти, че някой ден ще седна да опиша цялата ни история и знам, че никой няма да повярва. Може би просто ще я напиша и седнем да я прочетем само ние двамата. Въпреки, че няма никаква опасност нито един спомен да се изгуби...и да, ти си знаеш ^^.
Няма коментари:
Публикуване на коментар