неделя, 2 ноември 2008 г.

Едно правило...

...милиони доказателства.

Навлизам във възраст, когато едно по едно заучените ми правила започват да се потвърждават. Днес пак се срещнах с простотията човешка, пак реших да се откажа от спора, но за първи път останах безразлично спокойна. Не горях от желание да натрия муцуната и да посмачкам самочувствието на Глупостта. Разбрах, че няма да мога.

Обикновено осъзнаването на факта, че не всичко зависи от мен ме е докарвал до дни на унилост, апатия, съмнение в способностите ми и ред подобни. Незнайно кога съм стигна до едно мнение с майка ми - че достатъчно наказание за глупавите простаци е глупостта и простащината.

Исках да споделя спокойствието си (което напоследък е рядкост) и само това, че утре отивам да пусна обява във въестника. Няма да търся, предлагам, купувам или продавам нищо. Просто искам да се похваля, че съм млада, чаровна, обичаща и обичана и имам всичко, което ми трябва, за да си остана такава още доста дълго време ^^.