Научих се да шия съвсем малка. Всъщност единствената причина да играя с кукли беше, че обичах да им правя къщи и да им шия. А сега кърпя себе си, но като импровизирана дига и конецът ми нещо не струва. Ще се пръсна по шевовете. Познат лаф, но точно това изпитвам.
Обяснения много. Мож
е би е от жегата, ниското кръвно, напрежението в училище, връщането на баща ми, заразната майчина параноя или да обобщя - перменентен душевен цикъл. Ще ми се за перманентен само да преувеличавам, но ще разберем до понеделник. Незнайно защо лятото винаги ме тормози. Започвам да се питам дали освен параноята и максимализмът не е заразен.И все пак като последен коментар получих подбутване за по-положителен пост. Няма да изневеря на себе си и вместо да тръгна да си измислям хубаво ще търся хубавото в лошото или най-точно как можеше да бъде по-зле. Все още имам причина да ставам сутрин от леглото си и с желание да се запътвам към банята, а после към козметичното несесерче. Все още като камък на шията (само, за да ме държи здраво стъпила на земята ^^) е моят любим. Но ако средата е водна аз съм неговата любима (глупости, единствена ^^) шамандура.
Ще се въздържа от подробен разказ на снощните събития, но трябва да се отбележи, че иронията на Съдбата отново не ни отмина. След края на поредната ситуация достойна за ситком с гениален сценарист любимият ми каза: "Още като малък майка ми казваше, че такива неща могат само на мен да ми се случат...". Замислих се и след превъртане на лентата на краткия ми съзнателен живот признах, че мога да се похваля със същото. Посрещнахме изводът със смях - щом сме се събрали два магнита за странни ситуации, тогава ще ги имаме в двойна доза. Взех да го повтарям твърде често, но си е така - важното е, че сме двама.
Днес ситуациите продължиха и вече се чудя дали Съдбата освен кучка не е и наркоманка. Трудно мога да си обясня неадекватните й прищевки по друг начин. Или кой знае...няма само аз да се съмнявам в тежката диагноза душевен цикъл ^^.
