Старата песен на нов глас...

Реших отново да си подновя дневника. След като го препрочетох се отчаях...а после се сетих, че съм скарана с листа и химикала и реших, че мога да подновя блога си...

И това не направих. Реших, че заслужавам да си направя нов, който да отразява изцяло новата ми и усъвършенствана грандоманска същност...

Като встъпителна част не е лошо. Просто ще давам съвет почерпен от личен опит: не си правете блогове, докато боледувате от нещо досадно, когато въобще настоението ви е скапано по някакъв начин...

Напоследък нещо не ми върви. Включително вървенето. Мога да си затворя очите за липсата си на всякак координация и да си кажа, че аз съм творческа натура, но пък и музата ми я няма никаква.
възнамерявам да подходя философски към въпроса и да започна от по-лесното - от ходенето.

Точно сега имам перфекната възможност сутрин и вечер да изминавам по три километра, но предвид на това, което ме чака накрая на пътя надали ще тръгвам с желание.

Пропуснах да спомена, но сега денят ми е мечта за всеки уважаващ себе си наркоман - сутрин и вечер боцкане, а междувременно - хапчета (размери и цветове за всеки вкус...). Единственото, което мога да си обещая за утре е да довърша някои започнати неща. И казват, че утро е по-мъдро от вечерта, но аз още от сега си знам, че щом днешната работа може да се свърши утре, тогава е по-добре да я отложим за вдругиден ^^.

~ Естествено най-важното остава за най-накрая. Един от най-важните хора в живот ми днес официално помъдрява. Ще ми се още веднъж да му пожелая здраве, за да не му пречи нищо по пътя, късмет, за да му помага по пътя и любов - за да има целия този път смисъл.
Честит рожден ден, Мъро. И пълнолетието да ти е честито. Ползвай го разумно, нищо че срока на годност е доживотен :).