Когато ти човъркат из мозъка...

Добре, че по природа съм спокоен, незлоблив и рационален човек. Ако не бях сигурно телефонния апарат нямаше да оцелее... Не че той ми е виновен, но с всяка изминала година разбирам все по-ясно какво е това "да си български сървайвър".

Няма да преувелича, ако кажа, че в последните четири седмици по-често няма вода, отколкото да има. В последните четири седмици освен телефона на ВиК, научих наизуст телефоните на община Ямбол (информация, дежурен диспечър и една голяма бяла птица, чийто пост не знам, но пък за никакъв чеп не става), на строителна фирма Диана Комерс и...на Господари на ефира. Най-интересното е, че с последните въобще не успях да се свържа.

В момента не се чувствам в състояние да разкажа точно и ясно историята, но уверявам, че е дълга като повест на Евлин Пелин и сърцераздирателна като жълто романче. Може би трябва да спомена паметната дата 29.11. Не че нещо особено се случи...все пак след всичката пусната информация половината град не знаеше, че ще осъмне без вода. За две денонощия. Но поради общинари усвояващи средства (да се чете като "общински икономии") и тъпотията им граничеща само с размерите на Вселената (да, знам че се увеличава постоянно) стана гаф.

Вместо нормалните 250мм тръби идиотите решиха да прекарват водата през 110мм. Можете да си направите сметката. Грубо казано - два пъти по-малки. Естествено нищо не стана. Стана това, че общината прахоса хиляди левове за негодни тръби, а града въшлясваше за едно денонощие.

Разгеле, водата дойде. Точно, когато смятах, че ще се върнат плъховете, хлебарките и чумата. За моя радост избегнахме даже и епидемията от хепатит. Но си остана това, че града е хибрид между Хирошима от 45та, Чернобил от 86та, Бейрут през 80те.

Остана това, че вчера сутринта водата спря, а последното обещание е до 17:00 да бъде пусната...