Лятото мина, есента мина, зимата се преполови, отново е есен...опа. Освен, че ми докараха настинка високите есенни температури изиграха ролята на чавката от лафа - изпиха ми ума ^^. Не е истина колко е топло, слънчево, приятно, листопадно и пр. Още се мотая из парка с тъничка блуза и разкопчано якенце, токовете ми равномерно отмерват решителната ми стъпка по паважа, докато не се подхлъзна на купчина мокри листа или не спра, за да кихна жизнерадостно.

Сигурно ви стана интересно що е то жизнерадостна кихавица. Наричам го така, защото забавлява всички други около мен...без мен. Седмицата почивка ми подейства отрезвяващо и поне вече нямам живописния вид на панда с големите кръгове около очите. Днес ми се очертаха още два дни отпуск по болест, но вече не заради мен, а заради сестра ми.

Всеки от интелигентите, които посещават блога ми би се запитал как стана така, че точно аз ще гледам малкото зверче. Ще спестя няколкото груби и вулгарни изрази по адрес на баба и дядо (все пак, чакам завещанието ^^), за това че отказаха да гледат Льо. Уви, за родителите ми не е точното време да си пуснат болнични и аз си оставам на топло за още два дни.

Може би, не би било такава мъка, ако тези два не ми трябваха за заваксване на материал, подготовка за класна работа по математика (нужно ли е да се спомене, че не знам нищо от материала? ^^) и като за десерт изгризване на ноктите ми до лакътя. Последното ще бъде следствие от "разходката" на половинката ми до сливен, за да се остави в ръцете на известен ямболски касапин. Прощавайте, хирург. Процедурата не е сложна, не е опасна, но женската нелогичност и притеснение компенсират много, за да се стигне до момента с нелогичния, претрупван с нищо неказващи думи (но за сметка на това с бликащи емоции) пост в блога ми.

Със здраве ;)