Пубертетски истрии

Тази вечер ми е странно. Отново се почувствах на 13. Ядосана без причина, нацупена на света и семейството, недоволна от деня, седмицата, месеца, годината, живота ми като цяло. Недоволна от свършеното. Или по-скоро от скуката, от бездействието. Началото на лятната ваканция винаги е време на кратка депресия, скука на куб...и всичко идва от липсата на занимание. Свършил си училище и вече няма за какво да ставаш рано, няма за какво да се тревожиш, нямаш цел и започваш да обвиняваш всички и всичко.

Бях на 13, играех пасианс след пасианс на компютъра, докато не ми се появи мазол в ляво от вените на дясната ми ръка...от търкането по килимчето на мишката. И досега си го имам този малък мой талисман. Е, бях на тази "фатална" възраст, слушах странна музика, понякога плачех на текстове, които в нормално състояние биха ме замислили. Скуката изостря чувствителността както тишината изостря слуха.

Върнах се назад, защото цяла вечер се чувствам така. И онова особено чувство на тревожност не ме напуска. И се замислих - има човек в живота ми, в който съм така безумно влюбена сякаш го познавам от вчера (да де ^^), приятелите ми са до мен, шофьорския курс ми отнема половината ден...и пак намерих една вечер да се върна към онова странно състояние.

Почудих се как съм оцеляла, когато бях на 13. Замислих се колко гадно може да бъде всичко, когато наистина си е така, а не просто болно (недоспало) съзнание да ти натрапва миражи. *Почесва се замислено* Мисля да не включвам това излияние в списъка на великите си шедьоври и да се оправдая с цикъла си. Имало полза да си момиче...

Днес няма да слагам картинка. Душата ми е музикален и физически инвалид, слепец и абсолютен далтонист...бих се обзаложила на каквото каже читателят, че най-вероятно е и плешива...