Откровения от вчера и днес...

"Или на мен взе да ми става навик да пиша единствено при спиране на водата или водата взе да спира твърде често... Извън иронично-философската формулировка на делничния проблем нищо друго не успя да ме събуди. Нито гадното бучене в ушите, нито главоболието, нито телефонно скарване за "добро утро".

Остана си другото - онова натрапчиво чувство, което може да остави единствено отблясъкът на малък и заострен аквамарин. И преди всеки тръгнал да чете това да е вдигнал вежди до корените на косата си ще поясня - не се лъжете да ходите на ретро парти в Гранд. Музиката е прекалено силна и разкашва мозъци...и музиката е толкова ретро колкото аз съм руса кифла..."

До тук ми стигна вдъхновението от вчера...драскачите сме опасно племе, но пък и чувствителността не ни е чужда. Желанието за писане пада под нулата, когато започнат да се раждат разни самоубийствени мисли за къпане с мокри кърпички. След 20 години, когато разни изкукали глави започнат да ме идолизират и да пишат рецензии за мен* (съотношение томче за разказ ^^) ще отчетат, че това е бил периода посветен на битовото...единственото заключение от последните ми редове е, че трябва да започна да се гримирам повече. Очеизбодно затъпявам, нека поне изглеждам достатъчно добре да не се налага да ме слушат. Тук дървеният философ в мен се обажда в защита на тези, които не ме гледат, а четат. В своя защита ще кажа, че още 15 дни ще си правя каквото си искам (стига сте питали за роднинската ми връзка с ЕмСи Фараона, без коментар!), а след това ще вкарам в обръщение предупреждението на влизане в страничката.**

Вече се замислям, че скоро не съм писала нищо друго освен подобни бози (не че страдам откъм идеи, просто реализацията куца - типично за мен) и сериозно се замислям дали да не публикувам доклада си за Сартр, за да балансирам нещата. Естествено отказах се. Освен, че повечето ми читатели са добре запознати с методите за заспиване (медикаменти, броене на овце, учебници, тежки предмети...) всичко, което ми изработи шестицата на този доклад може да се намери в Уикипедия (Дакелите, моля...пилешкото замина вчера към обяд...)

Но уви, за мен ще си остане запазена марка да се плъзгам по повърхността. Всички значими за деня неща остават запчетанани и се опитвам да ги изразя чрез дреболийте. Най-често не успявам, слънчевите лъчи се пречупват неправилно през моята гледна точка, а и действам според пола си - говоря много, не казвам нищо и винаги правя заключения с обидно малко факти опитайки се само на вездесъщата женска интуиция. И тогава се получава това скачане от тема на тема в опит за дневник, който да ми помогне да спя по-добре нощем.

* Даже си вярвам ^^
** При добро желание оправдания много. Мислех да включа и Льо, но не е нужно да носи и моята вина.