От малка съм била възпитавана с патриархалните ценности. И от малка ми е казвало, че раста независима и сама си формирам ценностите. Била съм нагло манипулирана в името на свинщината...може би заради това станах зависима от мнението на обграждащите ме лица от мъжки пол.
Може би заради това смятах, че всичко което се прави се прави за мое добро. Може би заради това съм оправдавала много грешни постъпки. А върха на наглостта беше да ми връчат литература на тема "нежната и ранима мъжка душа". С това вече можех да оправдая всяка една грешка на всеки един - от подрастващите до некролозите.
Позволявала съм да ме манипулират, да ме използват, да ме променят, да ме карат да се чувствам глупава, грозна, жалка, несподобна да изпитвам изтински емоции...и само някой да ми беше казал, че и страданието е емоция...какво пък, ако беше сигурно нямаше да й повярвам.
Дойде момент, в който нещата се объркаха. Когато повтаряш на един човек, че е лош той неминуемо става лош. Така и аз като разбрах, че няма да им угодя престанах и да се опитвам. Лошото е, че бях срещала съвсем малко типажи - най-вече аграрните типове в семейството си...
От днес, когато всичко ми беше казано в очите си обещавам, че доверието и обичта ми няма да зависят от кръвна и родствена връзка, няма да лежат на стари спомени, няма да се печелят толкова лесно. И не трябваше да отричам феминизма...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар