Чудя се в колко части бих могла да разкажа всичко, което ми се случи за три дни там...или поне всичко, което е за разказване ^^. Не мога да реша дали да дръпна една хубава реклама на това малко райско кътче, да го играя като Бюро Полезна Информация за търсещите подходящо място за почивка или да направя опит (най-верятно безуспешен) да предам романтиката и магията...
Първото ми впечатление беше, че съм попаднала на място мааааалко по-различно от очакваното. Извадената от интернет карта ме беше подготвила, че кв. Крайморие не е дори едно малко село с общо осемте си малки улички. Едно регулирано с два-три знака кръстовище, където спира автобуса, малкия мегдан и читалището...предполагам, че това остава след летния сезон, когато повечето магазинчета затварят и сезонните хотели се свиват до обичайните си размери на големи семейни къщи.
Намирането на квартира става лесно, незавизисмо дали си отишъл за ден-два или за две седмици. Със слизането си от автобуса с Иван имахме някакъв примерен план, въпреки че информацията от чичко Гуугъл беше доста оскъдна. Негова колежка ни препоръча един от хотелите...но там нямаше свободни стаи, а и нямах желание да отсядам в най-високата сграда наоколо. Имах желание за малка квартира обзаедена по мода от преди демокрацията... Мястото събуди доста спомени от ранните ми години и летата в Китен и Приморско.
Отклоних се...още една от особеностите на Крайморие е, че не можеш да минеш незабелязан и винаги ще се намери кой да те заговори. Въпеки проваленя ни полуплан за престой пет минути след това крачехме към ул. Лорна 18 следвайки бай Георги със смесени очаквания. След още пет минути вече бяхме уредили престоя си. Мястото беше уютно, тапетите, картините и големият прозорец ме караха да се чувствам все едно, че съм си в Горна Оряховица при баба.
Извинявам се, ако разводнявам твърде мого нещата, но все един момент от това преживяване беше важен и запомнящ се за мен. Ще сложна снимка веднага след като се сетя да прегледам съдържанието на телефона на половинката си ^^. Всеки, който иска информация можеда ме намери на luzusnature@gmail.com
вторник, 19 август 2008 г.
неделя, 17 август 2008 г.
На припек
Тъй като светлините на прожектора се стопиха от жегите оставам без сценичното си осветление, захвърлям сценичното облекло и...да, верно, аз си нямам сцена ^^ От публиката няма да се оплаквам, тъй като ми казаха, че тайно ме наблюдават и четат (Бай Брадър ме гледка ^^) и изведнъж се осъзнах, че това изречение става твърде дълго...или че ми се натрупа твърде много материал за разказ...или и двете заедно ^^
И преди негова милост читателят да да ме е попитал "Имаш ли да кажеш нещо по-умно?" и да ме е пратил за ваучери на Вивател ще отбележа част от събитията за изминалия месец. Оправдавайки се със слабата си памет и без излишни подробности по трепетно очакване, подготовка, генерални репетиции, които биха отегчили дори и Омир с неговата "Илиада" ще си кажа нап
раво
- Да, взех си листовките...макар и на косъм ///гадни, гадни, гадни въпроси/// ги взех.
- Да, първата година с половинката ми мина...беше незабравимо, нали бяхме заедно ^^
- Да, бях в Горна за малко, но все пак достатъчно, за малко шоу и откриване на истини.
И тъй като не искам да се получава в обем нещо като събраното творчество на Вазов сигурно ще разкажа в няколко части. Няма да се впускам в подробности за правилника за движение по пътищата. Аргумент: никой не го спазва - защо да го говорим ^^. Бих споделила, че почти преполових кормуването. Извънградското беше забавно с изключение на факта, че инструкторката ми също има педал за спирачка.Шофирането в града е друга бира. Бих го определила като хибрид между Закона на Джунглата и епически сблъсък на агитки на Левски и ЦСКА. Та, този жалък мелез, наречен на жаргон "градско" ме посрещна с отворените обятия на устремена към мен очукана ладичка и половин дузина ядосани бибиткащи тираджии. Но и аз не се давам лесно...Светия дух прие пред мен форма като новичко Пежо (един от последните модели), компактно и бързо ускоряващо. Ако не можеш да се изправиш срещу тях поне дай газ и им избягай ^^.
Може би не трябва да се мъча много над шофьорските мъдрости...но истината е че взе да ми харесва. Като почивка от четирите гуми на пети август с Иван се качихме на влака за Бургас, за да видим морето. ///Ако седя и чакам глобалното затопляне да ми го докара до Ямбол вече няма да имам самочувствието да се покажа по бански или ще ми изнасят урната с каквито там атоми от мен са останали на припек./// От гарата изчакахме малко за автобус 17 и стигнахме до едно от малкото останали незастроени райски кътчета по черноморието ни - квартал Крайморие.
Предполагам, че никой не е приритал за това, но аз го казвам, защото съм егоист...т.е. следва продължение ;)
И преди негова милост читателят да да ме е попитал "Имаш ли да кажеш нещо по-умно?" и да ме е пратил за ваучери на Вивател ще отбележа част от събитията за изминалия месец. Оправдавайки се със слабата си памет и без излишни подробности по трепетно очакване, подготовка, генерални репетиции, които биха отегчили дори и Омир с неговата "Илиада" ще си кажа нап
раво- Да, взех си листовките...макар и на косъм ///гадни, гадни, гадни въпроси/// ги взех.
- Да, първата година с половинката ми мина...беше незабравимо, нали бяхме заедно ^^
- Да, бях в Горна за малко, но все пак достатъчно, за малко шоу и откриване на истини.
И тъй като не искам да се получава в обем нещо като събраното творчество на Вазов сигурно ще разкажа в няколко части. Няма да се впускам в подробности за правилника за движение по пътищата. Аргумент: никой не го спазва - защо да го говорим ^^. Бих споделила, че почти преполових кормуването. Извънградското беше забавно с изключение на факта, че инструкторката ми също има педал за спирачка.Шофирането в града е друга бира. Бих го определила като хибрид между Закона на Джунглата и епически сблъсък на агитки на Левски и ЦСКА. Та, този жалък мелез, наречен на жаргон "градско" ме посрещна с отворените обятия на устремена към мен очукана ладичка и половин дузина ядосани бибиткащи тираджии. Но и аз не се давам лесно...Светия дух прие пред мен форма като новичко Пежо (един от последните модели), компактно и бързо ускоряващо. Ако не можеш да се изправиш срещу тях поне дай газ и им избягай ^^.
Може би не трябва да се мъча много над шофьорските мъдрости...но истината е че взе да ми харесва. Като почивка от четирите гуми на пети август с Иван се качихме на влака за Бургас, за да видим морето. ///Ако седя и чакам глобалното затопляне да ми го докара до Ямбол вече няма да имам самочувствието да се покажа по бански или ще ми изнасят урната с каквито там атоми от мен са останали на припек./// От гарата изчакахме малко за автобус 17 и стигнахме до едно от малкото останали незастроени райски кътчета по черноморието ни - квартал Крайморие.
Предполагам, че никой не е приритал за това, но аз го казвам, защото съм егоист...т.е. следва продължение ;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)